Съдбата на режима на Зеленски е подпечатана
Автор: Мелкулангара Бхадракумар, indianpunchline.com Следвайте " Гласове " в Телеграм
Загадъчните и подигравателни бележки, поставящи под подозрение изказването на Кремъл за несполучливия украински опит за ликвидиране на президента Владимир Путин, не съумяват да отклонят вниманието от обстоятелството, че Москва няма никаква причина да фабрикува сходно тежко обвиняване, което да докара до ограничение на тържествата по отбелязване на техния Ден на успеха на 9 май – един от най-триумфалните моменти в цялата съветска история въобще – изключително в този момент, когато тя още веднъж се бори с заболяването на нацистката идеология в европейския политически пейзаж, и още веднъж и още веднъж го прави еднолично.
Бързината, с която държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен опроверга изказванието на Кремъл, може би издава цялата игра. На неоконсерваторите им е заложено в ДНК-то да се крият в сходни решаващи моменти. Поради това беше напълно предвидимо, че Блинкен дистанцира админстарацията на Байдън от офанзивата против Кремъл.
По-рано главнокомандващият на обединявания щаб военачалник Марк Мили направи нещо сходно в изявление за списание Foreign Affairs, авансово отклонявайки всякаква отговорност за идната украинска „ контраатака “. Това е новият рефрен на администрацията на Байдън – не знам, не чух, не видях. Край и на приказките за поддръжка на Киев до край, „ без значение от цената “, както Байдън повтаряше до пристъп.
Същността на цялата работа е, че толкоз рекламираната „ контраатака “ на Киев е в усложнение и широкоразпространените западни прогнози вещаят нейния неуспех. На процедура това беше и най-същественото в изявлението на ген. Мили тази седмица – неговата нерешителност в резултата. Мили отхвърли безапелационен отговор даже и по отношение на това дали Киев въобще ще стартира своята „ контраатака “!
Дилемата е огромна през днешния ден, когато целият западен разказ за проваляне на Русия е компрометиран като купчина неистини, като наред с това се изпари и митът за военното предимство на Киев, което може да се изправи против надалеч по-мощната военна свръхсила. Украинската войска беше систематично срината със земята. На процедура Украйна се трансформира в отворена рана, която бързо минава в гангрена и за каутеризацията ѝ няма доста време.
Киевският режим обаче е раздиран от сепаратизъм. Има мощни клики, които са срещу мирни диалози с Русия, в случай че Москва не капитулира, само че избират ескалация, която да продължава да държи западните сили ангажирани. И те имат поддръжници на Запад, даже и след отдръпването на Борис Джонсън.
Хората от войнстващата клика, впили се във властовите структури в Киев, напълно умерено могат да бъдат причинителите на този рисков акт на провокация, ориентиран против Кремъл, с крайната цел да провокират отговор от Русия.
От безсмислената забележка на Блинкен наподобява, че неоконсерваторите в администрацията на Байдън, водени от Виктория Нюланд, не са в въодушевление да изсипят проливен дъжд от блестящи ходове в Киев. Колкото до Европа, тя също загуби гласа си.
Вероятно този случай ще се появи в учебниците по история като исторически неуспех на европейското водачество, в чиято основа е парадоксът, че не Франция, а Германия се сближи със Съединени американски щати в украинската война, рискувайки вътрешноевропейска „ епоха на борба “.
Дори и да не беше по този начин, това са съдбоносни времена, в които политическият център се свива във Франция и Италия, а в самата Германия е доста отслабен след пандемията, войната и инфлацията. Важно е да се означи, че това единствено частично е стопански проблем, защото упадъкът на центъра и деиндустриализацията на Европа са тясно свързани и обществената тъкан, която е поддържала центъра, се е разпаднала.
Германия, електроцентралата на Европа, до момента имаше шанс. Тя се възползваше от евтина работна ръка от Източна Европа и на ниска цена газ от Русия. Но с това в този момент е свършено и упадъкът на немската промишленост е предвидим. Когато обществото се фрагментира, политическата система също се фрагментира и ръководството на сходни страни ще изисква все по-голямо изпитание. Германия и Италия имат трипартийни обединения. Нидерландия има четири партии. Белгия има седемпартийна коалиция.
Засега хардлайнерите в Киев задават ритъма на събитията и европейците чинно ще го следват. Но има „ студ в стаята “, в случай че си послужим с думите на Джоди Фостър от хорър кино лентата „ Мълчанието на агнетата “, когато Антъни Хопкинс се трансформира единствено за момент в Ханибал Лектър.
Нека не се подвеждаме, това е повратна точка. Непохватният опит против живота на Путин разбърква калейдоскопа до неразбираемост. Единствената успокояваща мисъл е, че управлението на Кремъл няма да се води от страстта. Обсъжданата реакция на Кремъл се съдържа в изявлението на съветския дипломат в Съединени американски щати Анатолий Антонов:
„ Как биха реагирали американците, в случай че дрон удари Белия дом, Капитолия, Пентагона? Отговорът е явен за всеки политик, както и за всеки средностатистически жител: наказването ще бъде строго и неизбежно. “
Посланикът очерта главните заключения: „ Русия ще отговори на тази нагла и самонадеяна терористична офанзива. Ще отговорим, когато сметнем за нужно. Ще отговорим в сходство с оценката на опасността, която Киев съставлява за управлението на страната ни. “
Не се чакат светкавични реакции. Въпреки това, ограничението на тържествата по случай Деня на успеха на Червения площад единствено по себе си евентуално е било мъчно решение. Денят на успеха на 9 май е най-важният празник в Русия, когато народът и страната излизат дружно за патриотично честване, по време на което хората си спомнят за членовете на фамилиите си, пожертвали живота си за успеха против нацизма.
Много от тържествените действия през този ден – паради, песни, възпоменателни ритуали – датират от времето на Съветския съюз. Денят на успеха е единственият огромен народен празник, който съумя да направи преход в постсъветска Русия. В страна, която загуби доста от идолите и героичните си достижения с разпадането на Съвесткия съюз, триумфът над нацизма остана източник на голяма групова и персонална горделивост.
Но ръцете на Путин са вързани в миг, в който страната е изпаднала в гняв и желае отмъщение, както излиза наяве от думите на някогашния съветски президент и сегашен заместител ръководител на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев: „ След днешната терористична офанзива, не остават никакви други благоприятни условия, с изключение на физическо елиминиране на Зеленски и кликата му “.
Самият Зеленски просто напусна Киев и отиде в Хелзинки, от там ще върви в Хага, а на 13 май ще дойде в Берлин на държавно посещаване, може би усещайки заплахата. Действително, ориста на неговия режим наподобява подпечатана. Зеленски ни припомня на митичния Скитник-евреин, който се подигра с Иисус по пътя към Голгота и за това беше прокълнат да скита по земята до Второто пришествие.
Мелкулангара Бхадракумар е пенсиониран посланик от кариерата в индийското министерство на външните работи в продължение на 30 години. Служил е в индийското посолство в Москва (1975-1977; 1987-1998), бил е заместител министър на външните работи, основен секретар в министерство на външните работи, шеф на отделите Иран-Пакистан-Афганистан и Кашмир към външно министерство на Индия, заемал е постове в индийските посолства в Бон, Коломбо, Сеул. Бил е шарже д‘афер в посолствата в Кувейт и Кабул, действащ/заместващ висш комисар в Исламабад, дипломат в Турция и Узбекистан.
Изследователските му ползи са в региона на индийската външна политика, руско-индийските връзки, Пакистан, Афганистан и Централна Азия, енергийната сигурност, Тихоокеанска Азия и Близкия Изток. Автор е на голям брой изявления в тези области както в индийски, по този начин и в задгранични издания
Инфо: indianpunchline.com
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
